Голяма част от познанието за различните форми на участие на родителите се основават на проучванията на Джойс Епщайн, която смята, че „училища, семейства и общности трябва да работят в сътрудничество, за да осигурят академичния успех и социо-емоционалното благоденствие на всички ученици“ (Epstein, J., 1992).  Епщайн е провела проучване и е работила с всички видове училища от начално до гимназиално ниво в продължение на много години, за да помогне на преподавателите да изработят по-ефективни програми за партньорство между училище, семейство и общност. В статия от 1994 Епщайн използва теорията на Бронфенбренер за припокриването на факторите и създава свой собствен теоретичен модел, при който „припокриващите се сфери на влияние“ включват семейството, училището, общността, а в центъра на припокриващите се сфери се явява ученикът.
Този модел е подобен на модела на Бронфенбренер в това, че Епщайн разглежда развитието на детето като протичащо в различни припокриващи се фактори. Тя също така отбелязва, че два от факторите за развитието са семейството и училището. Епщайн обаче разширява теорията и добавя общността и партньорската група към факторите за развитие. Тя, както Бронфенбренер, достига до свързаното с това заключение, че взаимодействието между отделните фактори би могло да помогне на учениците. Тя смята, че партньорството учител-училище помага на учениците „да увеличат своите академични умения, самооценка, позитивно отношение към обучението, независимост, други постижения, придобивки и поведение, характеризиращи успешния ученик“ (Epstein, J., 1994). 
Епщайн утвърждава, че семейството и училището си „поделят“ децата. През годините, в които децата ходят на училище, те пребивават и вкъщи. Двете са взаимно свързани. Епщайн изследва шест типа на участие на родителите. 
Рамката на Джойс Епщайн за шест вида участие, включваща примерни практики, предизвикателства, преразглеждане и очаквани резултати:
ТИП 1
РОДИТЕЛСТВО
Помощ за всички семейства за реализиране на домашна обстановка, която да подкрепя ученика
1. Примерни практики
•    Препоръки за домашни условия, които да подпомагат ученето във всеки училищен клас.
•    Работилници, видеозаписи, телефонни съобщения за родителството и подкрепа за детето във всяка възраст.
•    Програми за подкрепа на семейства относно здравни, социални и други услуги.
•    Домашни посещения при преходите от предучилищно към училищно начално, прогимназиално и гимназиално образование. Срещи със семейства, живеещи в даден район, за да подпомогне двупосочния процес семействата да се запознаят с училищните политики, както и училището да се запознае със семействата на техните ученици.
2. Предизвикателства
•    Осигуряване на информираност на всички семейства, които я искат или се нуждаят от нея, а не само за няколкото семейства, които могат да отделят време за родителска среща.
•    Осигуряване на възможност на семействата да споделят информация с училището за тяхната култура, талантите и нуждите на децата им.
•    Да се гарантира, че цялата информация от и за семействата е ясна, полезна и свързана с успеваемостта на детето в училище.
3. Дефиниции
•    "Работилница" означава повече от една среща по една тема, проведена в сградата на училище в определено време. "Работилница" може да означава и създаване на информация за тема, която е на разположение в най-различни форми, които могат да се разглеждат по всяко време и в различни форми.
4. Резултати за учениците
•    Повишаване на родителския надзор в семейството, повече уважение за родителите.
•    Позитивни лични качества, навици, вярвания, нагласи, научени в семейството.
•    Баланс на времето, прекарано в домакински задължения, други ангажименти и подготовка на домашна работа.
•    Добро или подобрено внимание.
•    Повишаване на значението на училището.
5. Резултати за родителите
•    По-добро разбиране и увереност в родителството, детското и юношеското развитие, както и промените, които е необходимо да се направят вкъщи за по-добро учене.
•    Осъзнаване на своите собствени и чуждите родителски предизвикателства.
•    Чувство за подкрепа от училището и другите родители.
6. Резултати за учителите
•    Подход с разбиране към фамилната история, култура, притеснения, цели, нужди и виждания за тяхното дете.
•    Уважение към силата и усилията, които полага семейството.
•    Разбиране на ученическото разнообразие.
•    Осъзнаване на собствените способности за споделяне на информация относно ученическото развитие и напредък.

ТИП 2
ОБЩУВАНЕ
Създаване на ефективни форми на двупосочна комуникация „училището към дома“ и „домът към училище“ относно училищни програми и ученическия напредък
1. Примерни практики
•    Срещи с всеки родител най-малко един път годишно с допълнителни срещи ако е нужно.
•    Преводачески услуги за семействата, които се нуждаят от това.
•    Седмични или месечни папки със събраната ученическа работа за периода за преглед и коментар.
•    Оценъчни карти за родители и ученици за подобряване на класните занимания в училище.
•    Редовно осведомяване за графици чрез обяви, записки в бележниците на учениците, телефонни обаждания и други.
•    Информация за избора на курсове, програми и дейности в училището.
•    Информация за всички училищни политики, програми, реформи и промени.
2. Предизвикателства
•    Преглед на четливостта, яснотата, формата и честотата на всички бележки, известия, както и други печатни и непечатни форми на комуникация.
•    Съобразяване с родители, които не говорят добре езика, не четат добре или дори имат нужда от съобщения, напечатани с по-едър шрифт.
•    Преглед на качеството на главната комуникация (писма, доклади, график за срещи и други).
•    Създаване на ясен двупосочен канал за комуникация от дома към училище и от училище към дома.
3. Дефиниции
•    "Комуникации относно училищните програми и напредъка на учениците", означават двупосочни, трипосочни и многопосочни канали за комуникация, които свързват училища, семейства, ученици и обществото.
4. Резултати за учениците
•    Осведоменост за своя собствен прогрес и за действията, които са необходими за затвърждаване и развитие в клас.
•    Разбиране на училищните политики по отношение на поведението, присъствието и други области на образователния процес.
•    Информирани решения за курсове и програми.
•    Осъзнаване на личната роля в партньорските отношения, в качеството си на куриер и активна страна в комуникацията.
5. Резултати за родителите
•    Разбиране на училищните програми и политики.
•    Проследяване и отчитане напредъка на детето.
•    Ефективно реагиране на проблемите на ученика.
•    Взаимодействия с учителите и лесна комуникация с училището и учителите.
6. Резултати за учителите
•    Разширен набор от средства за комуникация със семействата и осмисляне на своята собствена способност да се контактува ясно.
•    Оценка и използване на родителската мрежа за комуникация.
•    Увеличена способност за разкриване и разбиране на гледните точки на родителите по отношение на програмите и прогреса на тяхното дете.

ТИП 3
ДОБРОВОЛЧЕСТВО

Набиране и организиране на родителската помощ и подкрепа

1. Примерни практики
•    Училищна и класна доброволческа програма в помощ на учители, администратори, ученици и други родители.
•    Родителска стая или център за семейството за доброволческа работа, срещи и ресурси за семейства.
•    Ежегодна анкета за набиране на доброволци и кога и къде биха се включили в доброволчески акции.
•    „Телефонно дърво“ – система за телефонно известяване или друга структура за споделяне на нужната информация с всички семейства, които се нуждаят от нея.
•    Родителски дежурства и патрулиране или други дейности, които да подобрят сигурността и оперативността на училищните програми.
2. Предизвикателства
•    Набиране на доброволци в широки граници, така че всички семейства да знаят, че тяхното време и възможности ще са добре приети.
•    Подготвяне на гъвкави графици и програми за доброволци, събрания и събития, които да дадат възможност на работещи родители да участват.
•    Организиране на доброволческата работа; осигуряване на обучения; свързване на възможностите и разполагаемото време с училищните, учителските и ученическите нужди; отчитане на усилията на доброволците така, че работата да им бъде продуктивна.

3. Дефиниции
•    "Доброволец" означава всеки, който подкрепя целите на училищното и детско обучение или развитие по всевъзможен начин, на всяко място и по всяко време без ограничаване от учебното разписание и училищната сграда.

4. Резултати за учениците
•    Умение за комуникация с възрастни.
•    Ускорено развитие на умения, благодарение на възпитателно отношение или целенасочено внимание от страна на доброволците.
•    Опознаване на множество умения, способности, професии и приноси от страна на родители и други доброволци.
5. Резултати за родителите
•    Разбиране на учителската професия, повишаване на комфорта в училище и пренасяне на училищните дейности у дома.
•    Самоувереност за собствената способност за работа в училище или с деца и за предприемане на действия за повишаване на собственото си образование.
•    Информираност, че семействата са добре дошли и ценени в училище.
•    Придобиване на специфични умения за доброволческа работа.
6. Резултати за учителите
•    Готовност за включване на семействата по нови начини, включително на тези, които са доброволци в училище.
•    Отчитане на способностите и интересите на родителите към училището и децата.
•    По-голямо внимание към учениците с помощта на доброволци.

ТИП 4
ОБУЧЕНИЕ ВКЪЩИ
Осигуряване на информация и идеи за семейства за това как да се помогне на учениците у дома с домашното и други дейности, свързани с учебната програма, решения и планиране.

1. Примерни практики
•    Информация за семействата за уменията, които се необходими на учениците по всеки предмет и всеки клас.
•    Информация по отношение на училищната политика относно домашната работа и как да се наблюдава и дискутира училищната работа у дома.
•    Информация за това как да се подпомагат учениците да развиват умения за различните класни и училищни изпити.
•    Редовен график за домашните работи, за които се изисква от учениците да обсъждат със семействата си какво са учили в клас.
•    Календар на домашните дейности за родители и ученици.
•    Организирани от училището дейности за семействата по предметите – математика, науки и четене.
•    Летни обучителни пакети и дейности.
•    Семейно участие в поставянето на ученическите цели – ежегодно, както за професионално ориентиране или подготовка за колеж.

2. Предизвикателства
•    Създаване и организиране на редовен график за интерактивна домашна работа, която възлага отговорности на учениците да дискутират важни неща със семействата. По този начин семействата са осведомени относно учебното съдържание, което учат децата им. 
•    Координация на домашните работи, насочени към семейството, когато учениците имат повече учители.
•    Участие на семействата и техните деца във всички решения, свързани с учебната програма.
3. Дефиниции
•    „Домашна работа“ не в смисъла само на самостоятелно свършена работа, но и интерактивни дейности, споделени с останалите роднини вкъщи или в общността, свързвайки училищната работа с реалния живот.
•    „Помощта вкъщи“ означава окуражаване, изслушване, взаимодействие, признание, напътстване, проследяване и дискутиране, не „обучение“ по училищните предмети.
4. Резултати за учениците
•    Развиване на умения, знания и отлични резултати при изпитване, свързани с домашната и класната работа.
•    Домашно изпълнение.
•    Положително отношение към училищното образование.
•    Възгледите на родителите като по-близки до тези на учителя, както и възгледите на семейството като по-близки до училищните политики.
•    Лична концепция на обучаемия.

5. Резултати за родителите
•    Знания и умения как да подкрепят, окуражават и помагат на ученика вкъщи всяка година.
•    Дискусии за училище, работата в клас и домашната работа.
•    Познаване на инструкциите за всяка учебна година и какво детето ще учи по всеки предмет.
•    Уважение към преподавателските умения.
•    Оценяване на детето като учащ се.

6. Резултати за учителите
•    По-качествена подготовка и планиране на домашните работи.
•    Уважение към времето, което семейството отделя.
•    Признание при еднакво ниво на помощ от страна на семейства с един родител или семейства, в които родителите са слабообразовани, но намират начин да стимулират своите ученици в ученето.
•    Удовлетворение от участието и подкрепата на семействата.

ТИП 5
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
Участие на родителите при управлението на училището, развиване на лидерски позиции на родители и родителско представителство в училище

1. Примерни практики
•    Участие на активни родителски организации, комитети, сдружения в изготвянето на учебната програма, сигурността в училище, подбора на кадри.
•    Формиране на независими групи за лобиране и работа за училищна реформа и подобряване на условията в учебното заведение.
•    Работни срещи на общинско ниво за приобщаване на семейства и общности към голямата училищна общност.
•    Предоставяне от страна на училищни служители на информация за участие при провеждането на училищни или локални избори.
•    Създаване и включване в мрежи за обмен на информация за свързване на всички семейства с представителите на родителите в училищата.

2. Предизвикателства
•    Включване на родители - лидери от всички раси, етноси, социални групи и други в училищното управление.
•    Предлагане на обучение за лидерство за по-успешно представителство на останалите семейства и по отношение на предоставяне на информация от и за семействата.
•    Включване на ученици заедно с техните родители в управлението на училището.

3. Дефиниции
•    „Вземане на решения“ – процес на партньорство, на споделени възгледи и действия към общи цели, а не като конфронтация на идеи, предизвикващи конфликт.
•    „Родител-лидер“ – истински представител на родителите, който притежава способността да контактува умело с останалите родители, да чува и разбира техните идеи, претенции и възгледи.

4. Резултати за учениците
•    Повишаване на участието на семействата в управлението на училището.
•    Разбиране и защита на ученическите права.
•    Специфични ползи, свързани с политики, приети от организациите на родителите и изпитани от учениците.

            5. Резултати за родителите
•    Участие в политиките, които имат пряко въздействие върху обучението на детето.
•    Усещане за съпричастност към училищната институция.
•    Чуваемост на родителските гласове при управлението на училището.
•    Споделяне на опит и връзки с другите семейства.
•    Информираност по отношение на училищни, общински и държавни политики, касаещи образованието.

            6. Резултати за учителите
•    Разширяване на перспективите за семействата като фактор в развитието на училищната политика.
•    Равен статус на представителите на семействата в комисии и в заемани ръководни роли.

ТИП 6
Сътрудничество с общността
Идентифициране и интегриране на ресурси и услуги от общността, за да се подобрят училищните програми, семейните практики и обучението и развитието на учениците.

1. Примерни практики
•    Информация за ученици и семейства относно здравни, културни, социални и други програми и услуги, предлагани в общността.
•    Информация относно дейности в общността, които са свързани с развиване на умения и таланти, в това число и летни програми за ученици.
•    Интегриране на услуги чрез партньорства с участието на училища, граждански, консултантски, културни, здравни организации, както и бизнеса.
•    Услуги към общността от ученици, семейства и училища (като рециклиране, изкуство, музика, театър и други дейности)
•    Участие на бивши възпитаници в училищните програми за ученици.

2. Предизвикателства
•    Решаване на териториални проблеми свързани с отговорности, финансиране, персонал и места за съвместни изяви.
•    Информиране на семействата за програми на общността за ученици като менторство, възпитание, бизнеспартньорства.
•     Осигуряване на равни възможности на учениците и семействата за участие в програмите на общността и получаване на услуги.
•    Съгласуване и координиране на училищните цели с тези на общността. Интегриране на услугите за деца и семейства с тези на обучението.

3. Дефиниции
•    „Общност“ – означаваща не само разположените наблизо домове и училища, но и всички места, които имат влияние върху тяхното обучение и развитие.
•    „Общност“ – класифицирана не само по закон или като носител на високи социални и икономически достойнства, а като реален авторитет със способност да подпомага ученици, семейства и училища.
•    „Общност“ включва всички, които са заинтересовани от качеството на образованието, а не само тези, чиито деца ходят на училище.
    
    4. Резултати за учениците
•    Обогатяване на уменията, придобивани чрез учебни и извънучебни форми.
•    Осъзнаване на възможностите за бъдеща професионална реализация и намиране на конкретни работни позиции.
•    Специфични ползи от програми, услуги, ресурси и възможности, свързващи учениците с общността.
    
    5. Резултати за родителите
•    Познаване и използване на местните ресурси от семейства и ученици за развиване на умения и таланти или за получаване на необходими услуги.
•    Взаимодействия с останалите семейства в дейностите на общността.
•    Оценяване на училищната роля в общността и приносите на общността към училището.
6. Резултати за учителите
•    Повишаване на ресурсите на общността за обогатяване на учебната програма.
•    Използването на ментори, бизнес партньори, доброволци в общността и други за подпомагане на учениците и реализиране на добри учебни практики.
•    Полезни препратки за ученици и семейства към необходими услуги (Epstein, J., 2010).
Епщайн и други фокусират своята работа върху разкриване какво от това, което родителите правят в училищата и вкъщи, може да попадне в целите на училището. Тази работа е насочена основно към включването на родителите чрез формите на участието им, които са наложени от училището. Това са типични дейности като родителски срещи, спортни празници и тържества, както и когато учителите поканят родители на открити уроци. Въпреки, че Епщайн (Epstein, J., 2001) представя в таблицата как определени форми на участие водят до определени резултати, тя не прави разлика в качеството на полезност на всеки тип участие от гледна точка на учителя. Тя по-скоро казва, че всяка форма на участие се очаква да доведе до различни умения при учениците и учителите. Например, комуникацията трябва да доведе до осмисляне на личния напредък на ученика и необходимите действия за поддръжка и подобряване на оценките, разбирането на училищните политики по отношение на поведението, присъствието и други области от училищния живот. За родителите комуникацията трябва да доведе до „разбиране на училищните програми и политики, проследяване и осведоменост за напредъка на детето, своевременно реагиране на проблемите…“ (Epstein, J., 2001). Епщайн обаче не показва какъв резултат дават дейностите с участие на родителите за самите учители, нито пък оценява който и да било от резултатите.